Идеята за събирането и оформянето на столична художествена галерия е занимавало будните софийски общинари още в периода преди Първата световна война.Желанието било да се съберат на едно място на известни наши майстори, свързани предимно с живота, историята и красотите на първият ни град. Това е период, в който младата и наскоро освободена държава търсела разнообразни пътища за всестранно културно замогване, когато се поставяли основите на средищата за културно и естетическо възпитание. За съжаление тази прекрасна идея не могла да бъде осъществена. Назначената от Софийският общински съвет комисия, под председателството на писателя Тодор Г. Влайков и с участието на Георги Бакалов, които по това време били общински съветници, прекъснали своята работа със започване на Първата световна война. Последвалите народни бедствия и разруха хвърлят в забрава това светло начинание. Едва през 30–те години, мисълта за галерия намира отново възторжени радетели. По това време се създава вече и градската библиотека, към която скоро се образува малка сбирка от картини и музейни ценности. Историческата съдба изправя отечеството пред призрака на Втората световна война и отново инициативата замира.

Още в първите месеци след 09.09.1944 г. Един от помощник кметовете на София – Симеон Игнатиевски, възторжен ценител и познавач на Българското изобразително изкуство, посвещава много усилия за полагане началото на една интересна художествена сбирка, която още тогава се приема, като основа за оформянето на голяма и представителна национална галерия. Започва период на ентусиазирано издирване на ценни картини из цялата страна, по различни министерства и учережденич, от частни лица. За 4 _– 5 години, събраните произведения достигат над две хиляди. Те се подреждат старателно в салона на сградата на улица “Гурко” No. 1, за да бъде приета от държавно жури. Одобрението е всеобщо – пред всички е показана една представителна колекция на Български майстори, обхващаща периода от преди Освобождението до нови дни. Наскоро след това излиза указ, с който тази сбирка става държавна – България има вече своя Национална художествена галерия.

Софийската община не изоставя идеята да се създаде експозиция на градска художествена галерия и решава да продължи изследователската и събирателска дейност. След дългогодишен труд, днес Софийската градска художествена галерия има над 3000 художествени творби – живопис, скулптура и графика, които правят чест на нашето изкуство. В каталога личат имената на най–видните представители на българското изобразително изкуство, творили непосредствено след Освобождението, като Вешин, Мърквичка, Антон Митов, Николай Павлович, Георги Данчов и др. В колекцията е отразен периода на 20–те години, както и борческите и социални картини на художниците от 30–те години, представители на движението за родно изкуство.

Настоящият албум представлява една малка част от избрани творби от колекцията. Целта ни е той да изиграе ролята на популяризатор, като обърне внимание на всички, които обичат изкуството, към художествените богатства, събирани дълги години от ентусиазираните създатели на Софийската градска художествена галерия.

The idea of collecting works and creating an art gallery of the capital occupied the keen councillors at the Municipality even before World War I. Their desire was to collect in one place works by our well-known masters connected mainly with the life, history and beautiful sights of our principal city. That was a period when the young Bulgarian state, liberated not long before, sought diverse ways of improving its cultural position in all fields, when the foundations of the centres of a cultural and aesthetic education were being laid. Unfortunately it was not possible to realise this wonderful idea. The work of the commission appointed by the Sofia Municipal Council and headed by Todor Vlaikov, the writer, with the participation of Georgi Bakalov, the great Bulgarian politician, also active in the cultural field, was interrupted when the war broke out.

The national disasters and tragic events of the decades which followed it cast this worthy enterprise into oblivion. It was not until the thirties that the idea of the gallery once more found enthusiastic supporters. It was then that the City Library was founded to which a small collection of pictures and museum show-pieces was soon attached.

Yet it was only after the end of World War II, when the socialist revolution had triumphed in Bulgaria, that it was possible to realise this long-cherished dream. As early as a few months after the 9th of September 1944 Simeon Ignatievski, one of the deputy mayors of Sofia and an enthusiastic admirer and connoisseur of Bulgarian pictorial art. spared no effort to start a collection which even at the time was considered as a base for the creation of a large representative national gallery. There followed an enthusiastic search for valuable pictures all over the country, in different ministries, and for pictures privately owned. In the course of four or five years the number of works of art collected reached two thousand. They were hung in the hall of one of the large galleries in Sofia to be passed by a national state jury.

The catalogue of the Sofia City Art Gallery now lists over three thousand works of art, paintings, etchings and sculptures which arc a credit to our art. Here stand the names of the most eminent representatives of Bulgarian pictorial art who worked immediately after the liberation from the Ottoman domination such as Veshin, Mrkvichka, Anton Mitov, Nikolai Pavlovich, Georgi Danchov. The twenties are also represented in this collection, as well as the militant and socially committed pictures of the artists of the thirties who represented the native art movement.

The largest number of most varied works included in the collection were created after the 9th of September 1944 Artists belonging to different generations, each with his own different idiom, give one a full idea of contemporary Bulgarian art.

The present album represents a very small part of selected works from this collection. Yet it may serve to popularise these works by drawing the attention of all art lovers to the art treasures collected in the course of many years by the enthusiastic founders of the Sofia City Art Gallery.

Aвтопортрет

1897 г., маслени бои, платно, 37 х 47 см

Един от двата собствени портрета на големия художник създаден в стила на академичния психологизъм. Цялото състояние на портретувания излъчва вътрешно спокойствие и осъзната творческа увереност.

Пластичното изграждане на лицето следва стилистиката на творбата – то е уравновесено колоритно и композиционно.

Self-Portrait

1897,Oil on canvas, 37x47 cm

One of the two self-portraits by the great artist painted in the academic psychologistic style. The man portrayed emanates an inner calm and a creative self-confidence he is. quite conscious of.

The plastic building-up of the face is true to the style of this picture; this is a balanced face, rich in colour and compositionally sound.

Иван Мърквичка (1856 – 1938 г.)

Към пазара

1891 г. маслени бои, платно,72 х 110 см

Творба, която изобразява обичаните от художника битови сцени от живота на българските селяни след Освобождението. Зимният пейзаж носи отпечатъка на романтичен битовизъм, характерен за творчеството на Мърквичка.Това се подсилва от нанасяните върху живописния слой малки бели петна на падащия сняг. Образът и фигурата на селянката са апликирани върху снежния фон с реалистична правдивост и точно следване на детайлите.

Ivan Mrkvichka (1856-1938)

Near to the marketplace

1897,Oil on canvas, 72x110 cm

This is a genre painting typical of the artist which represents scenes of village life in Bulgaria after the liberation, a favourite subject with Mrkvichka. This winter landscape bears the stamp of romantic genre painting characteristic of Mrkvichka's work. This is intensified by the little specks of falling snow dotted over the already painted canvas. The figure of the peasant woman is applied on the snowy background in a manner which is completely true to life an(l with great precision of detail.

Данаил Дечев (1891 – 1962 г.)

Пловдивското поле

1935 г., маслени бои, платно,65 х 50 см

Творба от известния тракийски цикъл на художника. В нея се разкрива неговата голяма любов към българският пейзаж – жанр, в който той достига върховете. Четката на Данаил Дечев е попила меката атмосфера на южното поле, затова тоновете са положени с толкова прозрачна нежност и поетичност. Архитектониката на творбите следва линиите на самата природа – плавна и разказвателна, мека и спокойна. Това определя и характера на пластичното повествувание. Композиция, багрена хармония и рисунък са обединени в общо звучение.

The Plovdiv Plain.

l935,Oil on canvas, 65x50 cm

This picture is part of the artist's well-known Thracian cycle. It reveals his great love of the Bulgarian landscape, a genre in which he has reached great heights. Danail Dechev's brush has absorbed the soft atmosphere of the southern plain, that is why the tones are applied with such transparent tenderness and with such a sense of poetry. The architectonics of the work follows the lines of nature itself it is flowing and narrative, soft and calm . It is what determines the nature of the pictorial narrative. The composition, colour harmony and drawing unite in a common chord.

Елена Карамихайлова (1875–1961г.)

Пред огледалото

(около 1912 г.), маслени бои, платно,70 х 100 см

Една от известните творби на голямата художничка. Двойното пресъздаване на образите пред огледалото и тяхното отражение е интересен пластичен проблем, решен успешно от авторката. Майката и детето са нарисувани искрено и топло. Цялата атмосфера на творбата излъчва познатата стилистика на живописта от периода след Освобождението, когато интимните градски теми заемат своето място в цялостното развитие на изкуството. Тези теми намират талантлива пресъздателка в лицето на Елена Карамихайлова.

Elena Karamihailova (1875-1961)

In front of mirror

About 1912,Oil on canvas, 70x100 cm

This is one of the great artist 's well-known pictures. The double recreation of the images before the mirror and their reflection is an interesting pictorial problem which she has successfully solved. There is sincerity and warmth in the way the mother and child are painted. The whole atmosphere of this work expresses the familiar style of painting during the period after the liberation when the intimate scenes of town life take their place in the development of art; Elena Karamihailova has shown much talent in recreating such themes.

Бенчо Обрешков (1899–1970 г.)

Гроздоберачка

1945 г., маслени бои, платно,60 х 73 см

Една от най–добрите творби на художника, които представят образа на българската жена. Запълнила цялото пространство на картината, гроздоберачката е дадена в едър план, без ползуване на битови подробности. Жената е одухотворена вдигнала до главата си пълната кошница. Фонът е лек, за да центрира вниманието ни върху образа. Колоритът е изграден на принципа на чистите и едри пластични стойности. Съчетанията са смели и експресивни за своето време

Bencho Obreshkov(1899~1970)

The Vintager

1945,Oil on canvas, 60x73 cm

This is one of the artist's best works which represents an image of Bulgarian womanhood. Filling as she does the whole space of the picture, this vintager is represented close-up, without recourse to details of everyday life. The image of the woman who has raised the basket full ofgrapes to her head, shows her spiritual make up. The background is merely suggested so as to focus our attention on the figure. The colour scheme is built on the principle of pure and large pictorial values; the combinations are daring and expressive.

Васил Стоилов ( 1903 г.–)

Пейзаж

1952 г, маслени бои, платно,90 х 64 см.

Творбата носи любимата тема на художника за живота и хората на от селата край София. Свежите пролетни тонове обединяват всички елементи на картината – свързват дърветата и хората, конете и небето. Така творбата става многобагрен разказ за живота на хората, за техните радости и техният труд. Познатата за маниера на художника живописна стилизация присъствува и тук. Плоскостите са решени на места декоративно и кореспондират помежду си в общата композиция. Картината излъчва селска чистота и спокойно ежедневие..

Landscape

1952,Oil on canvas, 90x64 cm

The subject of this picture is a favourite one of the artist's: the life and people of the villages near Sofia. The fresh colours of spring unite all the elements of the picture, linking trees and men, horses and the sky. The work thus becomes a story about the life of people in many aspects, about their joys and their work. We find again the artist's familiar manner of artistic stylisation. The surfaces are treated decoratively here and there and correspond to one another in the general composition. The picture is full of the purity and calm of daily life in a village.

Майка ми

1920 г., маслени бои, платно,28 х 40 см

Творба от ранния период в творчеството на Майстора. Той обича да рисува свои близки и хората, които изпълваха неговият свят в кюстендилското село Шишковци.

“Майка ми” е една от най–хубавите творби на Майстора, пресъздаваща образа на майка му. Тя е представена в момент на вглъбено майчинско преживяване. В очите и е отразен някакъв душевен трепет или смут. Произведението излиза извън рамките на личното претворяване и се извисява до художествено обобщение на вековната тема за майката. За разлика от по–късните портрети на Майстора, тук образът е проектиран върху тъмен, почти статичен фон, който дава възможност вниманието да се концентрира единствено върху лицето, като огледало на вътрешния свят на портретуваната.

My Mother

1920,Oil on canvas, 28x40 cm

This is one of the Master's early works. lie was fond of painting the members of his family and the people of his world in the village of Shishkovtsi, Kyustendil district.

My Mother is one of the Master's best pictures of his mother who is represented at a moment when she is experiencing a deep emotion of motherhood; her eyes reflect inner anxiety or alarm. This work goes beyond the limits of a personal representation and is elevated to an artistic synthesis of the age-old theme of the mother. Unlike his later portraits the figure is projected against a dark, almost static background which enables the attention to concentrate solely on the face where the sitter's inner world is reflected as in a mirror.

Ярослав Вешин (1860 – 1915 г.)

Скица към картината “Вършитба в Радомирско”

!898 г., маслени бои, платно,63 х 43 см.

Художникът прави тази скица към известната си картина. Въпреки, че това е подготовка за създаването на голямата творба, скицата има завършен характер на художествено произведение. От него лъха познатата за Вешин любов към българският селянин и неговият бит. Развихреното движение, в което са предадени конете, поетично нарисуваното лятно небе, обединяват картината в едно настроение на искреност и чистота.

Sketch for the picture "Treshing in a village in Radomir district"

1898,Oil on canvas, 63x43cm

This sketch was made by the artist for his famous picture. Although it was made by way of preparation before creating his great work, the sketch is a completed work of art and can stand on its own merits. It emanates Veshin's well-known love of Bulgarian peasants and their life. The sweeping movement with which the horses are presented, the poetically rendered summer sky unite to create a mood of sincerity and purity .